НАРОДОУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДОУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Етнографски; народоописателен, народописен. Вече като служител в Министерството на просветата [Ив. Шишманов] създаде мрежа от "народоучни дружества" в цялата страна. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 8. Всеки по една страница да събере народоучни материали, всеки по една ръкойка да добави, ще се струпат кръстци до небесата. НК, 1958, бр. 3, 6.