НАРО̀ЧВАМ

НАРО̀ЧВАМ1, -аш, несв.; наро̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Неоснователно смятам някого за виновен в нещо; набеждавам, обвинявам. Абдул Хамид не прощаваше неприятните вести и нарочваше вестителя, сякаш той е крив за поражението,

недобора или смъртта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 266. Като се вреше навсякъде из оброчището .., той научаваше много неща, а за да не го нарочат, че върви с "болярите", не ходеше горе. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 152. Но те [съседите] говореха предпазливо,.. страх ги беше да не се научи Гроздан Грозев. Ще ги нарочи той и сетне няма да видят бял ден. Г. Караславов, ОХ II, 366. Сичките по-напредни чувства, които мъчеха душата му и които ракията беше уталожила, зеха отново да се разгарят и да се обръщат в гняв към невястата, която той нарочи, че е крива за всичко. Т. Влайков, Съч. II, 132. // Създавам си мнение за някого, че е нередовен в нещо и започвам да се отнасям към него враждебно, постоянно го смятам за виновен. — Нарочат ли те веднъж чича, изкарат ли те борчлия, да си хваща очите и да бяга. Г. Караславов, ОХ II, 569. Учителката го е нарочила и непрекъснато го тормози.

2. Създавам си мнение за някого, че е някакъв и очаквам винаги да се проявява като такъв. — От друга страна, тук пръснахме много, нали ни нарочиха милионери, не можеше как да е: дрехи, мобили, гости. Майка ти не ще какво да е, а това струва пари. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 382. нарочвам се, нароча се страд.

НАРО̀ЧВАМ

НАРО̀ЧВАМ2, -аш, несв.; наро̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Насрочвам; определям, наричам2. Сватбата нарочиха в неделя, а я започнаха по свои обичаи от вторник. Н. Каралиева, Н, 169-170.

2. Определям, набелязвам нещо или някого за изпълнение на някаква функция или за някаква цел, задача; наричам2. Сега се не помни добре, но тогава първенците викали няколко пъти кеседжията и се пазаряли с него да им пази селото: нарочили му място край блатото на поляната, че и ливади му додали, но до свършен пазарлък не е дошло. А. Страшимиров, ЕД, 61. — Трябваше други да бъде назначен, дето е по-свободен, ама на̀ като ме нарочиха, и аз, ща не ща, трябва сега да оправям кривите работи на твоя приятел. Т. Влайков, Съч. III, 217.

3. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Намислям, наумявам. — Дур бе! — свъси вежди Пантелей. — Ти приказки ли си нарочил да приказваш? А. Гуляшки, СВ, 12. — Тетю ми се види нещо...а?питаше Севда мъжа си ..Да е нарочил пак нещо за купуване?Кой го знае, сви устни Стойко. Г. Караславов, С, 129. нарочвам се, нароча се страд.

НАРО̀ЧВАМ СЕ несв.; наро̀ча се св., непрех. Диал. Насочвам се някъде, намислям да отида някъде. Ангелина, след като избяга от бащина си дом, отърча у леля си Николица, закъдето се беше нарочила. А. Страшимиров, ЕД, 174.

Списък на думите по буква