НАРОЧЍТ

НАРОЧЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Нарочен2. — Отче, — казваше му Йоан Александър, — аз разпратих вече из царството нарочити люде да следят богомилите и другите еретици. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Поради тия му благоприятни условия Юндол е една от точките, които не преди много нарочита докторска комисия бе избирала за бъдещи лечебни станции за слабогръдите. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 67. Българските словени можеше дълго да живеят под една политическа власт и да бъдат все пак разединени от географски или други поминъчни прегради, без нарочита духовна връзка. Р, 1926, бр. 219, 1.

Списък на думите по буква