НАРУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРУ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нарувам. Пред големците той държи главата си малко настрана и ръцете си кръстосва на повесът, а пред сиромасите повдига главата си твърде високо, маха с ръ‑
цете и неговото бясно наруване ехти като гърмотевица във времето на най-силните бури. Л. Каравелов, Съч. IV, 120.