НАРУЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРУ̀ЖВАМ, -аш, несв.; нару̀жа, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накичвам, украсявам, нагиздвам. наружвам се, наружа се страд. и възвр. Ми станала руса Стана / на утрина на Великден, / ся промени, ся наружи / да ми ходит рано в цръков. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 211.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.