НАРЦИС —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀РЦИС м. Многогодишно пролетно градинско растение от сем. кокичеви с едри бели или жълти цветове на върха на дълга дръжка. Narcissus. Стопаните отглеждаха теменуги, нарцис, момина сълза. Б. Болгар, Б, 35. Люцкан подава на Сийка бял нарцис. Й. Йовков, ПГ, 56. Преддверието бе увенчано с нарцис, лалета. Н. Райнов, БЛ, 46. Зад огромни, кристални стъкла се усмихваха свежи лалета и нарциси, нежни орхидеи и люлякови китки. Ал. Бабек, МЕ, 202.

— От гр. νάρκισσος през лат. narcissus.