НАРЪБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀БВАМ, -аш, несв.; наръ̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Правя нещо да стане на ръбове, да придобие ръбеста, неравна повърхност. Стражари и общинска прислуга .. стрижеха наред мъже и жени с овчи ножици .. Где да знаят тия цигани, че ножиците, изковани пред катуните им,.. и от тях точени, един ден ще се обърнат срещу тях, ниско ще наръбят главите им. Й. Радичков, ВН, 56.

2. Диал. С предл. с. Обшивам дреха, плат по ръбовете, краищата с нещо; поръбвам. Тя беше пременена по обичая на Стремска долина: с дългопол сукман, наръбен с копринени шарки и широко изрязани пазви. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 206. Черната ѝ коса, задната половина само, забрадена с много фина копринена кърпа, наръбена със златни тантели. Ив. Вазов, Съч. IХ, 17. наръбвам се, наръбя се страд.

НАРЪ̀БВАМ СЕ несв.; наръ̀бя се св., непрех. Разг. 1. Ставам с ръбове, ръбест, с неравна повърхност. Ножът се е наръбил, изхвърли го.

2. Блъсвам се, удрям се в ръб, в нещо остро или твърдо. Без да искам се наръбих в ъгъла на масата.