НАРЪБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наръбя като прил. 1. Който е с ръбове, издатини, грапавини; неравен, грапав. Расте ли най-сетне на планински склон, на бедна камениста почва, той [дъбът] ще бъде прекомерно чворест и наръбен. М. Арнаудов, Г, 146. Предимно за туршии у нас се отглеждат .. късни сортове пипер .. с по-силно или по-слабо наръбена повърхност. П. Даскалов и др., ТК, 50. В устата си [акулата] има шест реда триъгълни, остри и наръбени зъби. Гр. Угаров, ПСЗ, 65.

2. Диал. Който е обшит по ръбовете, краищата с нещо, обикн. за украса; поръбен. Наръбен сукман. Наръбена кърпа.