НАРЪГВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЪ̀ГВАНЕ
НАРЪ̀ГВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наръгвам и от наръгвам се. Зафанало се отвратително, зверско, нечуто в историята клане,.., разпаряне живи трудни жени, наръгване децата им на върха на ятаганите. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 106.