НАРЪЧВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀ЧВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Наръчване; поръка, изискване, искане. Мащеха ми, не знам защо, мразеше тази бабичка и като я посрещаше, почерпваше я и изпращаше доколкото се може по-вежливо по наръчванието на баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. Маймуните толкоз навикнуват да разбират человеческий язик, щото по наръчвание на стопанина си подават таквиз дрехи, каквито иска той. Пч, 1871, кн. 1, 11.