НАРЪЧНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀ЧНИЦА ж. Диал. Орисница. Нощта чужденчето момче чуло оти наръчниците наръчували малката момичка за него — да биде негова невеста. СГ, 1894, кн. 1, 339. Ми заспала млада Момирица. / Си дойдое до три наръчници, а Тодора очи не затворат, / глеат, слушат до три наръчници: / Първа велит:- ай да го [детето] земеме. Нар. пес., СбБрМ, 17. Леле Маро, мила мнуко, / шчо ти било наръчано / от пустите наръчници! Нар. пес., СбНУ ХI, 22.

— Друга форма: нарѐчница.