НАРЪШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; наръ̀шкам, ‑аш, св., прех. Диал. Стъквам, подклаждам обилно с гориво огън, за да гори буйно; нагъчквам. Мъжете се завърнаха с наръчи дърва, наръшкаха голям огън сред поляната. Ив. Гайдаров, ДЧ, 11. — Дядо Гъне, иди да отсечеш от гората едно дърво, че да наръшкам огън в къщи. А. Каралийчев, МИ, 71. наръшквам се, наръшкам се страд.

— Друга форма: нару̀шквам.