НАРЯДБА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЯ̀ДБА¹ ж. Остар. Наредба1; наряда1. Един фабрикант,.., казал, че отнапред имало във фабриката му една нарядба, по която пускали в нея чист въздух, но изпосле той забележил, че когато пускали чист въздух във фабриката, работниците яли по-много и .., развалил тая нарядба. НКАФ (превод), 49. Във всякоя дръжава има по много градове, но един от тях, в който ся находят всичките високи нарядби на държавата, нарича ся столнина или главен град. Д. Манчев, ЗПУ, 48.

НАРЯ̀ДБА² ж. Остар. Наредба2; наряда2. Еще във времето на кралица Анна имало издадена парламентска нарядба, по която ся заповядало всякому, който има кораб от 30 и повече тона, да дръжи по един или по повече ученици селяни. Й. Груев, СП (превод), 153. Кога сестра му Маргарита Пармска, която била управителка в Нидерландия, не могла да изпълни неговите люти нарядби против протестантите, то той [Филип II] изпратил тамо със силни войски херцога Алба, 1567 л. ВИ, 1867, 142-143.