НАРЯДКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЯ̀ДКО нареч. 1. На големи разстояния, не много близо един до друг или с големи празни пространства между отделните обикн. еднакви предмети; рядко, тук-там. Противоп. нагъсто. Хижите бяха пръснати из цялата поляна на оброчището, ту по-нагъсто, ту по-нарядко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 128. По-голямата част от времето прекарваше в селцата, пръснати нарядко из планината. Д. Фучеджиев, Р, 179. По улицата,.., странична и с нарядко

къщи по нея, нямаше никой. Н. Попфилипов, РЛ, 69. Добре съветува селяните да гледат да си правят къщите по-нарядко и колкото ся може да градят плевниците надалеч от къщите си. Й. Груев, КН 4 (превод), 73.

2. На големи интервали, междини от време. Противоп. често. Почти всички живеехме в крайните квартали, а по-късно вечер трамваите,.., минаваха много нарядко. Ив. Димов, АИДЖ, 36. Съвсем нарядко чувахме дума от него. Кр. Григоров, Р, 142. Но лошото настроение у него идеше нарядко, като внезапен припадък и бързо преминаваше. Й. Йовков, Разк. I, 47. По-нарядко навеждай приятелите си, ако искаш повече да те почитат, защото ако им ходиш часто, има да та намразят. А. Начев, ПЖЧ (превод), 17.