НАСАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; насадя̀, -ѝш, мин.св. -ѝх, св., прех. 1. Садя някакво дърво, растение, семена или под. докрай, колкото е нужно; засаждам2, посаждам. Понякога [войниците].. насаждаха дръвчета, носеха вода. Д. Габе, МГ, 74. Работници насаждат дребни семенца по триметровата пръстена ваза. С. Северняк, ОНК, 64. Землянката беше изкопана само за няколко часа. Покриха я с дървета, засипаха я с пръст на дебелина около половин метър,.., насадиха отгоре всевъзможни храсталаци заедно с коренищата им. Д. Ангелов, ЖС, 379. Насадиха лимони, портокали, смокини, лозя, от които правят добро вино. Лет., 1871, 109. Да преминеш Църно море, / отуд [отвъд] море — дърво ябуково, / да изскубеш дърво да донесеш, / да насадиш у мои дворове, / щом насадиш, веднъг да се ване [хване]. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 39-40.
2. Прен. Книж. Обикн. с предл. в, сред. Чрез възпитание, внушение и под. разпространявам, внедрявам някаква мисъл, идея или под. Аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България. Ив. Вазов, ПЮ, 77. Четиридесет години "Светулка" приучва малките българчета към труд, творчество и насажда в душите им голяма радост за повече човечност и красота в живота. Ал. Спасов, С, 112. Трябва да се подчертае дълбоката и здрава дисциплина, която командирът и целият щаб упорито насаждат сред хората. Е. Каранфилов, Б III, 209-230. Тази неприязън към мене тя [жена ми] беше успяла да насади и в нашия десетгодишен син Иван. К. Калчев, СР, 12. А колко стотини такива наши хубави пословици има? Но кой може да ги пригоди и насади в детинската памят, ако по-преди ги не научи? КН, 1873, кн. 4, 3.
3. Чрез садене покривам, запълвам с растения някаква площ; засаждам 2, посаждам. Запролетеше ли се, мама насаждаше лехи с лук и домати. Кр. Григоров, Н, 186. Градинар насадил с цвекло градина 3 хектара и 65 ара. Кр. Кърджиев, А, 197. Като насадил и довършил градината си, градинарят потърсил да тури в нея пазач, да не дава на враните и другите птици да ровят семената. Т. Икономов, ЧПГ, 63. Кога сам, царю, тук дошал / азе градина насадих. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 68. Ще насадим градината с цветя.
4. Остар. и диал. Разстилам снопи върху гумно, за да бъдат овършани с диканя. Тук-там из някои хармани бяха насадили житото и диканите стържеха монотонно и глухо. Г. Караславов, С, 27. — На 13 август ни подкараха .. Аз тъкмо бях насадил снопи и вършеех. А. Каралийчев, НЗ, 232. По бяло ставахме да насадим / на хладния харман набити снопи / и старците с полувековен опит / съветват, пускат от лулите дим, / а ний, децата, викаме, шумим. Ив. Бурин, ПТ, 43. Па е станала [Добра] сутрина рано, / та е измела широки харман, / та насадила петстотин снопа, / петстотин снопа бела ченица. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 100. насаждам се, насадя се страд. Донесоха се отвън големи дървета и се насадиха там. Ив. Вазов, Съч. Х, 157.
◊ Насаждам / насадя кокалите на някого. Диал. Набивам, натупвам здравата някого. Стана със сега пет пътя как ма налага [мъж ми], та ми насажда кокалите. Г, 1863, бр. 6, 46.
НАСА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; насадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Слагам домашна птица (кокошка, патица, гъска и др.) върху яйца в полог да мъти. От бялата кокошка са [яйцата], гащатата. Събирам ги да я насадя уж. Чудомир, Избр. пр, 28. Ще събере яйцата от полозите, ще насади некоя от кокошките, коя се е разклопала. М. Георгиев, Избр. разк., 46. Имах си 5-6 клочки, които някои от добрите майки на моите ученици бяха ги нарочно за мене нарекли, насадили и с пиленцата подарили. Ил. Блъсков, ДБ, 3. Насадиха квачка пилци, / извенаха, изгинаха, / перата им окапаха. Нар. пес., СбНУ II, 40.
2. Прен. Разг. Ирон. Поставям, настанявам някого да седи или да работи някъде, където той не се чувствува на мястото си, не се чувствува добре. А червеноармеецът, без да разбира тая няма раздяла, насади поп Врачев в коша и запраши към ханчето. Ст. Даскалов, ВМ, 64. И като че ли напук съдбата ме насади на тази инспекторска длъжност. ВН, 1961, бр. 2970, 4. — Тази ли е стаята? — запита единият от тях .. — О кей, — въздъхна по-ниският и се обърна към приятеля си: — Слушай, Джо, добре ме насадихте. Аз даже и в Синг-Синг си живеех по-добре. В. Измирлиев, СбСт, 383. Научил съм и това, че,.., понякога му писва и е готов да се върне обратно, обаче го спира мисълта, че ще го насадят в затвора. Б. Райнов, ГН, 51.
3. Прен. Разг. С постъпка, думи или с възложена задача, работа поставям някого в положение, което му създава големи неприятности. Чишликова я насади със снабдяването на билети за колективни посещения на кино и театри. Тарас, ТМ, 54. — Насадиха ли те за едната хубост, а? Насадиха ли те дърт глупако — занарежда тя. Ама тъй ти се пада, да ти дойде умът в главата, гдето го нямаш. Б. Обретенов, С, 49. Не всеки, който насажда колегите си, го бива за градинар. Ст, 1968, бр. 1169, 2.
4. Остар. Обиждам, ругая или хуля някого. — Кой знае де се е напукал пак! — говореше ядосано майката пред дъщеря си и насаждаше с каквито ѝ думи додат на устата скопосания си мъж. Ил. Блъсков, ТСР, 15. Майка му, без да си пресметне, че не е вече силна, като напред, от пътните врата още хвана да насажда, да вика и да кълне.
Ил. Блъсков, ПБ III, 85. насаждам се, насадя се страд. — Кочо бре, на тая рунтава глава може ли да се насади квачка? — Ду-у-у-у! — Цяло чупило може да се измъти на нея. Т. Харманджиев, Р, 64.
НАСА̀ЖДАМ СЕ несв.; насадя̀ се св., непрех. Разг. 1. Настанявам се, разполагам се или седя удобно върху нещо, някъде. Минах завоя и — ето вира насреща. Долу, на оттатъшния му бряг — един колега. Средна възраст. Нито млад, нито стар. Насадил се на трикракото си столче. Д. Калфов, ИТШ, 89. Той четеше на глас малко потиснат под езика и процеждан през зъби, но девойките седнали на припек или насадили се в количките, слушаха с внимание. Ст. Даскалов, СД, 431.
2. Прен. Попадам на неподходящо, неудобно или неприятно място. — Дали онез темерути, Пинтезовите, не я ядат за нещо! — губеше се в догадки старецът и клатеше горчиво глава: — Насади се тя, дето не трябваше, ама нейсе! И. Петров, НЛ, 119. Преди няколко дена,.., като прескачаха пенестия, немирен пролетен поток в дола, Кремена стъпи криво на объл камък, подхлъзна се и се насади във водата. Б. Обретенов, С, 117. Вече стана явно: задаваха се много конници. "Кърджалиите!" — прободе го. Какво друго би било — кърджалиите! "Мамо мила, къде се насадих!" — помисли отчаяно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 511.
◊ Насаждам / насадя на пачи яйца някого. Разг. Поставям някого в крайно неприятно положение, създавам му големи неприятности. — Насади ни наш Трифон на пачи яйца! Знаеш ли каква бригада ми е дал? Половината — старци, другата половина — деца! А. Гуляшки, СВ, 319. — Двамата бяхте на конференцията, двамата отговаряте. Как тъй отстъпихте първенството? Уста имаш като хамбар, ще ви насадим на пачи яйца. Селото като научи, ще се разбунат хората като пчелен кошер. Н. Каралиева, СМ, 45. Насаждам се / насадя се на пачи яйца. Разг. Изпадам в крайно неприятно положение. — Какво направиха сестрите ми, като се изжениха за чиновници? Станка и сега живее в една къщурка в Търново,.. Пък за Иванка да не говорим. Тя се насади на пачи яйца, като взе смахнат даскал. Ем. Станев, ИК I и II, 245. — Разбира се, не всичко е благополучно за нашего брата лектора. Измени се посоката на вятъра и се насадиш на пачи яйца. Й. Попов, СЛ, 62.