НАСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСА̀М нареч. 1. В посока към мястото, където се намира лицето, което говори. Противоп. натам, нататък. А по пътеката прииждаха все нови и нови жени, деца, мъже. Насам се бяха отправили мнозина дебрищани, а се бе дигнал и целият Рожден. Д. Талев, И, 579. Скоро и тях ги замрежи фъртуната, която се понесе на бурни, вихрести, снежни облаци насам. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 202. — Веднъж ли коня на белия цар е прецапал Дунава насам. П. Тодоров, Събр. пр II, 402. Насам идваха дървари със страшни брадви. С рунтави калпаци. Диреха място за нощувка. Ем. Станев, ГЧ, 18. Той се накани да извика, но видя, че Стойковица, съседката им, бързо-бързо ситнеше насам, като в същото време пристягаше ръченика си, както правят жените, когато се готвят да кажат нещо. Й. Йовков, ЖС, 198. // В пов. За призоваване, подканяне на някого да се приближи, да дойде към мястото, където е говорещият. А на третия ден — беше неделя — изтърсих зеленчука на селския мегдан и се развиках: — Насам! Насам! Без пари го давам. А. Каралийчев, ПГ, 70. Там келнерът чевръст се е прочул. / Нанизал на ръката си дузина / чинии до брадичката си чак, / неуморим се носи от едина / до другия край младият бързак. / — Насам, момче! — Момче, насам! Бл. Димитрова, Л, 220-221.
2. Разг. Тук, по тия места. — Къде, казваш, беше? Сякаш не чул въпроса, Васил на свой ред попита: — А ти що по тоя край? Насам имот имаш ли? Ст. Дичев, ЗС I, 253.
Железничарят се усмихна. — Види се, за пръв път идвате насам? — попита. А. Гуляшки, МТС, 42. — Слаба е земята насам — казва коларят в унисон на моите мисли. Л. Стоянов, Х, 75. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж попита Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 351.
3. Разг. От определен минал момент във времето до момента, в който се говори. От няколко дни насам бяха се заредили нетърпими горещини. Й. Йовков, Ж 1945, 150. От няколко месеца насам,.., забелязваше се някакво кипение на духовете. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Както снощи, както всяка нощ от месец насам, бащата, проснат на леглото, почна да тропа с коленцето на десния си показалец по таблата на кревата. Д. Калфов, Избр. разк., 12. И удивление.., и благоволение еднакво вълнуваха душата ми от това малко нещо, което преживях от петдесет минути насам. Н. Попфилипов, РЛ, 20.
◊ Какво те носи насам. Разг. Защо си дошъл тук, по каква причина си дошъл? — А ти... какво те носи насам? — вгледа се Юрдан плахо. "Дали пък не е болен нещо? " Г. Караславов, СИ, 295. — Какво ви носи насам, побратими? — вдигнал глава от преписките началникът. — Ами... ние по работата на нашия Иван сме дошли. П. Незнакомов, СНП, 95. Какъв (кой) вятър те довея (довя) насам. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочаквано появяване, идване на някого някъде. Колата ми с две колела, та се въртят и насам, и натам. Диал. Не съм постоянен, меня мненията си, решенията си и пр. Насам-натам; насам-нататък. Разг. Ту на едната, ту на другата страна, в различни, противоположни посоки, безразборно. Стреснат в съня, уплашен и объркан, той тичаше насам-нататък. Й. Йовков, Ж 1945, 99. Нена се повайка насам-натам и наду гайда към къщата на помощника. Елин Пелин, Съч. II, 147.
— Други (диал.) форми: нава̀м, нава̀мо, насѐм.