НАСАМЀ

НАСАМЀ нареч. 1. Само двама, без други свидетели или присъствуващи. Откак беше се върнал, Павел за пръв път остана така насаме с баща си. Елин Пелин, Съч. III, 52. — Моля да бъда оставен насаме със затворника! Ст. Дичев, ЗС II, 806. Дни наред той бе дебнал удобен случай да се намери насаме с хубавата девойка, с която се бе запознал на езерото. П. Льочев, ПБП, 35. Христина отгатна какво става в душата му и се успокои, сама обзета от копнежа да се срещне с него насаме. Ем. Станев, ИК I и II, 166. // В рамките на съвсем ограничен кръг от лица, без странични хора. Тримата другари се събраха насаме и разговаряха тихо. Св. Минков, ПК, 11. Поднесоха им храна в една отдалечена стая и тримата се затвориха насаме. Й. Вълчев, СКН, 354. От един месец бяха назначили жена му за десенатор в един габровски завод, тъй че ходеше там по пет-шест дни на месец, колкото да му даде възможност да се види насаме с приятели. П. Вежинов, НБК, 322. Тази вечер Пинтата поговори насаме с жена си и с Кръстевица. Г. Караславов, ОХ II, 410.

2. Съвсем сам, без никой друг. Инженер Горов свиреше на цигулка насаме в стаята си. Бл. Димитрова, ПКС, 49. Из улиците на града аз вървях все тъй бодро и спретнато и само когато се затварях насаме в мъничката си стая, свободно се предавах на черните си мисли. Стр. Крънчев, СбЗР, 342. В къщата на Стамо надзирателя Латинка ходеше унила, със зачервени очи и час по час се криеше да си поплаче насаме. НК, 1958, бр. 4, 4. И двете майки се прибраха всяка у дома си, та насаме да си поотпуснат сълзите и да си потушат мъката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 303. Насаме със себе си.Насаме с мислите си.

— Друга (остар. и диал.) форма: насамо̀.

Списък на думите по буква