НАСБЍРАМ

НАСБЍРАМ, -аш, несв.; насбера̀, -ѐш, мин. св. насбра̀х, св., прех. Остар. и диал. Насъбирам. Извадеше някоя любопитна книжка,.., захващаше да прочита и да разправя четеното, тъй-щото насбираше сички присъствующи наоколо си. Ил. Блъсков, ДБ, 11. Над стени там горе е насбран / народ и вперил е в водителите очи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 16. насбирам се, насбера се страд.

НАСБЍРАМ СЕ несв.; насбера̀ се св., непрех. Остар. и диал. Насъбирам се.

Списък на думите по буква