НАСВЕТЛЯ̀ВАМ

НАСВЕТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; насветля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Нагорещявам нещо (обикн. метал или метален предмет) до зачервяване или до побеляване; нажежавам. — Аз зная и друго лекарство, каза Хасан ага ..Скоро да насветлите на Кафе Оджа дилафчето от една харбия. З. Стоянов, ЗБВ III, 16. Пак когато искаме да го [барута] подпалим, затваряме батерията и изведнъж токът, щом стигне в масурчето, насветлява телът и дървените късчета са запалят, от тях пламва и барутя. Лет., 1876, 91. Пъ‑

тят ся продължаваше тихо, пътникът изведнъж съгледа, че над Стара планина ся подаде месецът и подир малко ся изтъркули като воденичен камък, чървен като насветлено желязо. Ц. Гинчев, ДТ, 20-21. насветлявам се, насветля се страд. Плочата на машината, върху която е сложена сушилката, никога не трябва да се насветлява, защото всичко, което е поставено да се суши, ще изгори. Гр, 1906, бр. 10, 148.

Списък на думите по буква