НАСВИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСВЍРВАМ, -аш, несв., прех. Разг. Свиря леко с уста; свирукам, подсвирквам. Изплю се [Трънцу] през зъби и продължи да си насвирва някакво шопско хоро. С, 1972, кн. 11, 228. насвирвам се страд.

НАСВЍРВАМ СЕ, -аш се, несв.; насвѝря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Свиря до насита. Заяко спря, послуша, послуша и рече: .."Човек да свири, докато е жив, а умре ли, ни свирка ще чуеш от него, ни нищо". И остана до късно, да се насвири. Й. Радичков, СР, 85. — Кажи другите какво правят? Янушка как е? — Добре. Не може да се насвири на пиано. П. Славински, ПЩ, 388. — Ой кавалю, мой другарю, / свирай, свирай, насвири се, / да ма чуе гюзел Севда. Нар. пес., СбВСтТ, 527.