НАСВО̀С

НАСВО̀С нареч. Диал. Без определена посока, цел или намерение; наслуки. Ударили назад, едни по тесний път, / а други тъй насвос, където ги влечаха / конете — ..те летяха. П. П. Славейков, КП III, 199. Достойний мъж не се познава по това / какво започва, но отде и как започва, — / дали по правий път кормилото насочва, / или току-така подкара я насвос... П. П. Славейков, КП III, 18.

Списък на думите по буква