НАСГОДА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСГО̀ДА нареч. Разг. Така, че да ми е удобно; наръки, под ръка. Погледна талигата, тикната под навеса, свали стърките, опрели горе о стряхата и я откара близо до торището, за да му бъде по-насгода за товарене. Т. Харманджиев, КВ, 172. Старата не престана да събира [клечки и шишлок], но всичко изсипваше до дръвника. — За разпалване, да е насгода — оправдаше се тя, без да я пита някой. Г. Караславов, Тат., 150. — Тоя насреща бил член на техния окръжен комитет. .. — Ами... да следим. Все може да се узнае нещо. Така, насреща, той ни е съвсем насгода. В ръцете ни е. Д. Талев, ГЧ, 257.