НАСЕКОМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЕКО̀МО, мн. насеко̀ми, ср. 1. Дребно безгръбначно животно с членесто тяло от три части (глава, гърди, коремче), снабдено с крила и с шест крака. Навън слънцето блести, птици всякакви хвъркат, насекомото, и то хвърка — блажена работа. Й. Радичков, НВ, 7. На ъгъла между двете стени, горе, близо до тавана, заплетено в една голяма паяжина, отчаяно бръмчеше някакво насекомо. Ст. Марков, ДБ, 296. И пръстът му се спря върху коравото гръбче на малко, кръгло насекомо. — Калинка! — прошепна той доволен, че е успял да я познае. Д. Немиров, Др, 31-32. Костадин навлезе в гората и започна да се взира в пустото шосе, засенчено от стари дъбове. Той не чуваше усиленото жужукане на насекомите, нито усещаше в задухата гъстия, упоителен мирис на гора. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Други еще по-дребни животинки или гадинки що има, те ся казуват насекоми или буболечки. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. Вредни насекоми. Мрежа за насекоми. Светещи насекоми. Кутия за подреждане на насекоми. Препарат против насекоми.

2. Само мн. Зоол. Клас членестоноги, безгръбначни животни, които имат тяло, разчленено на глава, гърди и коремче, обикн. имат крила и шест крака, размножават се с яйца и претърпяват метаморфоза. Insecta. Животните от тип членестоноги са групирани в четири класа: ракообразни (низши и висши), паякообразни, насекоми и стоноги. Зоол. VII кл, 150.