НАСЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЀЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от населя като прил. За земя, страна, селище и под. — в който има, живее население; заселен, обитаем. И само в няколко десятки години Добруджа коренно се измени и се превърна в гъсто населен цветущ край. Й. Йовков, Разк. III, 187. В централната и най-населената част на града улиците са криви, движението е голямо и не е приятно да вървиш по тях. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. Хората, уморени вече в тойзи лъжовен свят да са препират помежду си .. желаят да осъществят един дълготраен мир по всичката населена земя.

Лет., 1876, 6. В тие страни, дето продължителните дъждове наводняват населените долини,.., хората са длъжни да са хранят с месото на животните. Знан., 1875, бр. 16, 244.

◊ Населено място; населен пункт. Адм. Град, село или махала; селище. Със строителното зониране се установява по този начин пространствено изграждане на населените места. Т. Горанов и др., ПА, 202. Водата е първото и главно условие за самото създаване на един населен пункт. П. Делирадев, В, 135.