НАСЕЛЯ̀ВАМ

НАСЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; насѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Само несв. За живо същество (човек или животно) — обитавам постоянно, живея в някое място, страна, селище или под. Пристигнаха пратеници от славянското племе драгувити, което населяваше земята южно и югоизточно от Костур. А. Гуляшки, ЗВ, 78. При срещата със смъртта .. изчезва една личност, едно същество, което никога няма да се върне сред милионите човешки същества, що са населявали и ще населяват нашата малка планета. Е. Каранфилов, Б III, 13. Всеки българин се гордее с ценното културно наследство на траките и на другите племена и народи, населявали в миналото нашата страна. Ист. V кл, 1980, 272. От животните, които населяват земята, най-големите са китообразните. Лет., 1871, 114. ● Обр. Уви, но тя сама не знае, че населява бляновете ми, вдъхновява лирата ми, разпаля огъня на желанията в гърдите ми. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 71. Може би на пътя си срещам обикновени работници, кооператори и механизатори и затова те населяват пове‑

че моето есе, но именно тези хора изнесоха на плещите си всички трудности в стопанството. НК, 1970, бр. 52, 2. // Разш. За растение — вирея, разпространен съм някъде. Освен водните пластове водораслите населяват и морското дъно. В. Петрова, РС, 16. Много учени отдавна се стремят да установят точния брой на видовете растения, които населяват Земята. Д. Циков, КСКР, 3.

2. Населвам. Пустош, пустош, ама и тя не може да е вечна! Ето, идват пилета, населяват пустошта. Й. Радичков, СР, 93. Ормузд са пробужда, гони Аримана, населява земята с полезни животни, а особено с крави, кучета и с диви кози. Знан., 1875, бр. 8, 118. ● Обр. Въображението населява Балкана с хиляди въоръжени и смели юнаци. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. Или може би само на мене ми се струва, че тези къщи са много хубави, че от тях лъха старинност и романтика? Защото и досега аз мислено ги населявам със спомените за някогашните им обитатели. П. Славински, МСК, 7.

3. Прен. С предл. с. Изпълвам с нещо, правя да се намира, да се разпространи нещо някъде. Това е песен на жива твар, която оглашава самотиите и населява мрака с някаква дива, непонятна мелодия. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 43. Отдавна бяха притихнали гъските, които населяваха с крясък и сладко гуркане маловодната Челядинкина вада. Цв. Ангелов, ЧД, 5. Г-н Мурат [художникът] е поет. Той вижда природата като една феерия от нежни, тънки и бегли нюанси. И той я населява с цветя, със зефир и с грациозни жени. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11. // Изпълвам нещо, разпространен съм някъде. Аз съм Иванов, дърводелецът, работя в градския промкомбинат, предоставили са ми помещение, където изработвам своите тънки вещи, които населяват всеки съвременен дом в този провинциален град. Сл. Македонски, ЕЗС, 149. населявам се, населя се страд. Когато се населявала земята и Бог развъждал различните животни, тогава се явило на света и магарето. Нар. прик., Христом. ВВ I, 58.

НАСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); насѐля се св., непрех. Заселвам се, населвам се. Славените не са дошли в тез земи наведнъж; те са ся населявали в тях чети по чети. Ч, 1871, бр. 21, 655. В жидко състояние водата е необходима за нашето съществувание толкоз, колкото и земята. Казах ви, че хората, като знаяли туй, всякога са гледали да са населяват на таквиз места, дето не би било недостатък от нея. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 45. Те [българите] са минували отвъд Дунава и са ся населявали именно пак там,.., между Черно море, Дунав и Прут. Ч, 1871, бр. 21, 659.

Списък на думите по буква