НАСЍЛВАНЕ

НАСЍЛВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насилвам1 и от насилвам се. То [правителството] беше изпратило известният шпионин Иванчо ефенди с още едно мекере да обходят българските общини и кое с предумване, кое с насилване, да земат от тях подписи, че са благодарни от "турското .. правителство". НБ, 1876, бр. 29, 114. Казаха ми, че два дни преди да отида в това село дохождали няколко нощи наред неколцина турци, които правили различни насилвания. СПл, 1876, бр. 28, 110.

НАСЍЛВАНЕ

НАСЍЛВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насилвам2 и от насилвам се.

Списък на думите по буква