НАСИЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който върши насилия, прилага насилия. А селата Райково, Устово, Долно и Горно Гуеново,.., Осиково оказаха голям отпор на насилниците и запазиха вярата си. А. Дончев, ВР, 145. Турчинът бе дошъл и Велко се разпореждаше, за да не пострада някой от насилника. Д. Талев, И, 331. — Аз съм против всички насилници и злоупотребители, против всеки, който граби и смуче народния пот. Т. Влайков, Съч. III, 254. — Слизай! — кресна полицаят. — Остави ме или ще се стоваря на главата ти! — отвърна хамалинът, издърпа крака си и замахна да ритне насилника. А. Каралийчев, НЧ, 45. "Необузданите и свирепите зверове черкези, кюрди и други такива насилници и башибозуци нападале са на сиромашките ваши села". НБ, 1878, бр. 16, 61. ● Обр. Сурово вие ноемврийски вятър, / огъва две брезички белокори: / .. / Хей ти, насилник вятър! / Не разбра ли, че няма да ги покориш ти, няма! Мл. Исаев, ЯД, 63.