НАСЍЛНО

НАСЍЛНО нареч. Остар. 1. Насила, силом; насилом. Когато узнаха за великата победа, за падането на Плевен, всички отвориха лавките си и хладнокръвно се занимаваха с делата си,.. трябваше полицията насилно да ги накара да затворят. Ив. Вазов, НПис., 102. Человеците са принудиха да подражаят на нравите и на законите, които им са наложиха насилно. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 24. Плебеи са наричали новите жители на Рим и на неговите околности, част преселени насилно от някои завоювани градове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 198.

2. Пресилено. И сравнението на войната от тоя род с истинската война не се вижда никак насилно, като се вземе пред очи душевната тревога и физическите страдания, които са свързани с нея. ССГ (превод), 154.

— От рус. насильно.

Списък на думите по буква