НАСИЛСТВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл.същ. от насилствувам и от насилствувам се; насилване1, насилие, насилство, насилствие. Те,.., начнали да правят някои безпътни насилствувания, щото дадоха причина на туземците да познаят и да разберат как мнимите небесни приятели са не по-добри, но много по-лоши и немилостиви от червените хора. П. Кисимов, ОА I (превод), 78.