НАСИЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍЛЯМ, -яш, несв. (диал.); насѝля, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Насилвам1. — И аз мисля, че не трябва да насиляме хората. Кой когато пожелае да заповяда при нас. Ама инак... Ст. Марков, ДБ, 119. Господин Зоев, мъжът, научава се, насиля вратата и влазя в кабината. Ив. Вазов, Съч. Х, 16. Елена: — А пък аз съм полковнишка дъщеря, а той .. Баба Рада: — Никой не те е насилял. Слава Богу, не беше малка, че да ти го избираме ние. Ив. Кирилов, Ж, 64. насилям се, насиля се страд.

НАСЍЛЯМ СЕ несв. (диал.); насѝля се св., непрех. Насилвам се. Очиците още се присвиха, като че ли старецът се насиляше да си припомни нещо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25. И през този ден на късната есен Пазвантоглу се бе насилял да не мисли за треската. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 155.