НАСИП —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀СИП м. 1. Изкуствено направено възвишение от натрупана пръст, камъни, сгурия и под. по дължината на път, окоп, изкоп, за железопътна линия и др. Най-отвън калето беше оградено с ров,.., а от изкопаната пръст — натрупан висок насип. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 174. При изкопа на основите на завода бяха засипани от свличане на насипа трима изкопчии. Бл. Димитрова, ПКС, 104. Людмила седеше върху насипа до шосето. А. Гуляшки, СВ, 128. Елка се изкачи по железопътния насип и навлезе в нивите. Л. Галина, Л, 7. Жителите, за да са запазват от морските наводнения, принудили са да направят грамадни и високи насипи край морските прибрежия. Ив. Момчилов, МПЗ, 42.

2. Натрупани или утаени във вода пластове или ивици пясък, пръст, камъни и под.; наслаги. Черно море, едничкото в света, с изключение на пясъчния насип пред устието на Дунава,.., е без острови. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 119. В долното си течение реката фактически тече по насипите си. Б. Русев, ЖНР, 10. Долна България е насип от чернозем връх едно море дълбоко, колкото в Мала Росия. Лет., 1876, 128. Някой път долните части на реката се натрупват с купове пясък и с други вещества;..; тия купове пясък се наричат насипи, ако се не видат над водата. К. Смирнов, З, 55.