НАСИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍРАМ, -аш, несв.; насера̀, -ѐш, мин. св. насра̀х, св., прех. Разг. Грубо. 1. Сера върху нещо и го изцапвам с лайна; посирам. Уста, или ма фалете, или ви насирам. Казват за самохвалец. СбНУ ХХV, 10. Бебето насрало новите си гащички.

2. Прен. Обърквам, развалям някаква рабо‑

та (Н. Геров, РБЯ). насирам се, насера се страд.

НАСЍРАМ СЕ несв.; насера̀ се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Сера, изсирам се в дрехите си, в постелята си; посирам се. Речи на лудия да пръдне, той се насира. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 99.

2. Прен. Излагам се, компрометирам се с някаква постъпка или с поведението си.