НАСИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀СИТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Обикн. в съчет. Нямам (не зная) насит. Никога не съм задоволен, удовлетворен от нещо, не се насищам на нещо; нямам насищане. Тъй или инак — ожени се Ангелачко за момата и заживяха .. Той на канарите вади коджа пари, ама нали на парите насит няма — заяде се Ангелачко телефонистка да я прави в града. Н. Хайтов, ДР, 90. Вълчица мършава от озлоблене, / коя не знае насит / .., / по стъпките му [на лъва] се подаде из нощта. К. Величков, Ад (превод), 6.