НАСЍТА

НАСЍТА, мн. няма, ж. Обикн. с предл. до, без. Усещане за пълна задоволеност от някаква храна, питие, за удовлетворяване докрай на своя духовна потребност и под.; насищане. Намерих се сам под ябълката и ядох, ядох до насита. Г. Белев, ПЕМ, 33. Няма да разказвам как бързахме към голямата река, как без насита пихме вода, докато най-сетне ни прилоша. Ст. Дичев, Р, 159. Следобед сме на веселба в двора на училището. Каква игра падна! До насита. В. Бончева, АП, 68. Според поверието семейството, заселило се в къщата на тенец, трябва да се нахрани до насита,.., та и тенецът .. да престане да идва. Й. Радичков, СР, 128. Грабителите на труда са жадни. / Насита не познава алчността. В. Марковски, ПЗ, 413. Бъбрихме до насита. △ Нагледа се на филми до насита.

Списък на думите по буква