НАСИТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍТУВАМ, -аш, несв. (диал.); насѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Насищам, наситвам. наситувам се, наситя се страд.

НАСЍТУВАМ СЕ несв. (диал.); насѝтя се св., непрех. Насищам се; наситвам се. Очи от гледане не се наситуват. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 38. Очи со земя се наситуаат. СбНУ IV, 232.