НАСИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЍЧАМ, -аш, несв.; насека̀, насечѐш, мин. св. нася̀кох, насѐче, прич. мин. св. деят. нася̀къл, -кла, -кло, мн. насѐкли, св., прех. 1. Като сека, правя нещо на парчета, на части. Един ден майката на Тоди взе тиквата, насече я и я метна във фурната да я пече. П. Бобев, ЗП, 39. След като насече на парчета нара пред вратата, Арики почна да сече стълба, който подпираше стряхата. М. Марчевски, ОТ, 316. Отрязваше най-хубавото парче от врата на овена и .. го насичаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. Илка стоеше до дръвника и измъкваше оттам дълги дъбови вършини, които насичаше с брадвата. К. Калчев, ЖП, 49. Жената отишла, извадила една ряпа, насякла я с брадвата на две, на три. Китка V, 1887, кн. 15, 20.
2. Убивам, умъртвявам някого като го сека, посичам на едно или много места. Обезумялата Клитемнестра насича в къпалнята своя царствен съпруг и излиза окървавена, със секира в ръка, пред народа. К. Константинов, ПЗ, 209. Дядо Ильо не хабил куршума си за тях [турските разбойници], а ги ловил като зверове — с клопка, па ги насичал на мястото им без шум. Ив. Вазов, Съч. ХV, 49. А Калофер робуваше на бея и мълчаливо понасяше обидите. Но веднъж, като се върна от бранището, влезе в сараите му и го насече. Забрави секирата да избърше и тъй мина през селото. М. Марчевски, П, 21-22. Аз четох как някой / насякъл с секира, / насякъл сам брат си, човека. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36.
3. Като сека, отделям за някаква нужда много неща, обикн. клони, дървета; отсичам. Насякохме цял куп леки шумнати дъбови клони и струпахме на едно място палтата си. О. Василев, УП, 25. Тази сутрин поставих войниците при оръдията,.. и поръчах да насекат още клоне и побият за маскировка по бруствера на първата гаубица. Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Седнете сега, деца, при огъня и си починете, а ние ще отидем в гората да насечем дърва. А. Разцветников, СН (превод), 24. — Ти ще прощаваш, но аз искам да видя с очите си как плетеш
кошниците .. — Добре — рече момъкът и отиде към реката да насече върбови пръчки. А. Каралийчев, МО, 17-18.
4. Като сека с калъп, нож и др., приготвям, оформям, правя много неща (тухли, керемиди, гвоздеи и др.). Ленко, жена му и момичетата насякоха тухли и ги опекоха. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 76. Дойчин остави довършването на къщите за следната есен, за да могат работниците през пролетта да насекат кирпичи за стените. К. Петканов, ЗлЗ, 43. // Правя от метал монети. В 1864 г. турското правителство намисли да насече пари сребърни. ДЗ, 1868, бр. 16, 63.
5. За бръчки — вдълбавам се, врязвам се дълбоко в кожата; браздя, набраздявам. Напречни бръчки насичаха сухото му изгоряло лице. Д. Калфов, Избр. разк., 316. Той е дребен на ръст,.., лицето му — насечено с бръчки, не се е бръснал навярно седмица и гъста бяла брада е набола по бузите му. Т. Кюранов, АП, 18. насичам се, насека се. I. Страд. от насичам. От парчетата тел се насичат гвоздеи. ВН, 1960, бр. 2745, 1. II. Възвр. от насичам в 1 и 2 знач. — Като бил брат на народен представител, та какво? Хе, сега, значи, ще трябва да се гърмя, да се насека на парчета? Д. Калфов, Избр. разк., 19.
НАСЍЧАМ СЕ несв.; насека̀ се св., непрех. Обикн. с предл. на. Сека нещо до насита. И взеха често да се хвалят и да се заканват [турците], че скоро ще дойде време, когато ще се насекат на гявури, ще се навземат на богатство и ще се награбят с хубави жени и моми от българите. Ц. Гинчев, ГК, 15.