НАСЍЩАМ

НАСЍЩАМ, -аш, несв.; насѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отстранявам, премахвам усещането на някого или нещо за глад или жажда, като му давам достатъчно храна или течност; засищам. Като поизраснаха, майка им ги пъдеше от къщи — сами да си търсят хляба, че бедната вдовица не можеше ни да ги насити, ни да ги облече. Д. Талев, ПК, 26. Кашкавалът беше по-вкусен от раците, не ще и дума. Но след като изяде своето парче, Митко не насити стомаха си. М. Марчевски, МП, 120. Какво ще да кажете вие за оние божи създания, които не работят нищо, които очекват от природата да ги насити и които ядат щото и да им са попадне под ръка? Знан., 1875, бр. 12, 182. Отде у нас в пустинята толкова хлябове, щото да наситим толкова народ? КТЕМ, 315. ● Обр. Защо ни насити със скръб и ни напои со злъчка? Е. Мутева, РБЦ (превод), 99. Той са хвърлил всред враговете и като наситил ножа си с кръв, паднал смъртно ранен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 175. // В съчет. с глад, жажда. Задоволявам, удовлетворявам глад, жажда, премахвам усещането си за глад или жажда като приемам достатъчно храна или течност; утолявам, засищам. Спрели се тук, едни от бежанците бързаха да наситят глада си, ровеха се из парцалите си. ОФ, 1949, бр. 1478, 6. Отварям уста и жадно поглъщам дъждовната вода. С мъка насищам жаждата си. К. Петканов, ДЧ, 469. Злополучний Джафо, като ся пратил да насити жаждата си в реката, прилежили ся да намерят Бертолда. ВУХБ (превод), 74-75. Какво, че в шкафчето врабче / не би намерило парченце / глада си птичи да насити? Е. Багряна, СЧ, 47.

2. Прен. Удовлетворявам, задоволявам напълно някаква своя емоция, духовна или физиологична потребност или страст. По незнайни пътища истината стигна до чужди уши и стана подкваса на дълга история, с която разни люде насищаха любопитството си. Д. Талев, ЖС, 363. Тук те развеждаха сваления тиранин Андроник Комнин върху една крастава камила,.. И след като наситиха душите си с веселба, избодаха му очите. А. Каралийчев, С, 32. В деня на представлението, сутрин, Будевска обичаше да чете Пушкин, Лермонтов,.. Така, наситила душата си с възвишени чувства, се запътваше за сцената. Ст. Грудев, АБ, 52. Вие всякога и навсякъде в планината има в какво да спрете погледа си, да наситите чувствата си. РН, 1910, кн. 8-9, 215. Похитителите я измъкнаха [девойката] от ъгъла .. Така над нея минаха няколко хищника и като наситиха животинската си похот, продължиха да дирят нови жертви. Д. Спространов, С, 354.

3. Прен. Задоволявам нуждите от определени стоки в такова количество, че да се почувствува изобилие. Обединението насити пазара с висококачествени спортни стоки.

4. С предл. с. Изпълвам, пропивам нещо, обикн. някаква среда, с нещо друго, което се съдържа в значително количество. [Конят] потръпваше и леко изпръхтяваше, навярно от непоносимата тръпчива миризма на тлеещия кюмюр в жижниците. Димът просто насищаше въздуха с тая миризма. А. Христофоров, А, 7. Вечерта бе топла, пролетта беше раззеленила липите и наситила въздуха с преснота и свежест. Д. Ангелов, ЖС, 267. Вятърът се усили, насити въздуха с влага и миризма на мокра трева. А. Гуляшки, Л, 401. Само върху лявата половина на масата му имаше наредени дюли, които бяха наситили застоялия въздух с приятната си миризма. Г. Караславов, ОХ I, 267.

5. Прен. С предл. с. Изпълвам въображение, мисли, творчество и под. с някакви чувства, образи, думи и др. Заслугата на писа‑

телите-класицисти е, че те създават типични храктери и насищат произведенията си с високи граждански чувства. Лит. Х кл, 3. По-късно вече знаех, че лъжливият не бе ми казал нито една лъжа, а .. бе наситил детското ми въображение със свои измислени герои. И. Петров, ЛСГ, 37. След войната атмосферата в град Кюстендил е наситена с революционно напрежение. Е. Каранфилов, Б III, 69. Около тия зидове бяха нашите игри, нашите радости и малки грехове, които насищаха душите ни с необясними трепети. З. Сребров, Избр. разк., 135. Ние ще предадем по-нататъшния разговор в непряка реч, за да не предизвикаме обриви по кожата на читателите от технократските думи, с каквито по необходимост бяха наситени репликите на двамата ведущи инженери. А. Гуляшки, ДМС, 72.

6. Хим. Физ. Слагам в течност разтворимо вещество в такова количество, каквото може да поеме. Насищам захарен сироп.Насищам разтвор.

7. Хим. Осъществявам запълване на една или повече валентни връзки при свързването на атоми в химично съединение. Една валенция от единия елемент може да насити само една валенция от другия елемент. Хим. VII кл, 1965, 57. насищам се, наситя се страд. Нашата .. промишленост .. се развива и уедрява, насища се с нова, модерна техника. РД, 1958, бр. 91, 1. Към теоретичния факултет се създаде магнетофонно студио с дискотека. Чрез него теоретичните лекции изобилно се насищат с музикални илюстрации. ВН, 1959, бр. 2544, 4.

НАСЍЩАМ СЕ несв.; насѝтя се св., непрех. 1. Преставам да имам усещане за глад, след като приема достатъчно храна; засищам се. Непознатият омете яденето, Ганчо му сложи още, но скоро той взе да се насища, защото започна да дъвче по-продължително и да се усмихва. К. Георгиев, ВБ, 87. Малцина дойдоха, защото знаеха, че на пир се гладува. Но дошлите се наситиха и си отидоха доволни. Н. Райнов, БЛ, 171. Отговара змия тройоглава: / — Хайде върви, отдека си дошла. / Я едва са със месо наситих / и едва се, бре, със кърви напих! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 161.

2. Прен. Обикн. с предл. на. Задоволявам, удовлетворявам напълно някаква своя емоция, духовна или физиологична потребност. Мълчаха и двамата, докато се наситят на собствените си мисли. М. Яворски, ХСП, 103. Хората еднакво бързо се насищаха на радостите и се примиряваха със скърбите. Ив. Карановски, Разк. I, 70. Когато се наситя да те гледам, / ще те целуна и ще си отида. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. // Изчерпвам докрай потребността от някого, нещо и преставам да го искам, да се нуждая от него. Той трябва да я харесва, да я желае... Ала дребни нещица в държанието му ѝ подсказваха, че става обратното — той сякаш ѝ се насища, тя не го изненадва с нищо ново. Б. Болгар, Б, 46. Богати и пребогати бяха братя Бабулеви, но не се насищаха на богатство. Д. Талев, ПК, 29.

3. С предл. с. За вещество, среда — поемам, поглъщам нещо, пропивам се с нещо, което е в значително количество. Често небето притъмняваше,.., започваше да ръми. Едва се насищаше въздухът с мирис на овлажняла пръст и гъските по дворовете вдигаха разтревожено глави. А. Гуляшки, СВ, 32. Когато задуха хамсинът, температурата се покачва с 15° и се диша мъчно. Въздухът се насища със ситен жълт прах, който закрива слънцето с жълтеникав воал. В. Дойков, НС, 20-21. Зърнестата почва е рохкава. През време на снеготопенето и по време на дъжд водата лесно прониква в такава почва. Като се промъква между бучиците, тя ги овлажнява. Всяка бучица напълно се насища с вода. Бтн V и VI кл (превод), 147.

Списък на думите по буква