НАСЍЩАНЕ

НАСЍЩАНЕ ср. Отгл. същ. от насищам и от насищам се. Тя гледаше и нямаше насищане нейното втренчено око за природните картини и красотата на родния край. А. Каралийчев, С, 307. Въглеводородите .. са образувани .. чрез насищане с водород на свободните валенции на въглеродните вериги. Хим. VII кл, 1950, 100. Амонякът отново отива за насищане на соления разтвор. Хим. IХ кл, 1950, 9.

Ток на насищане. Физ. Електрически ток, достигнал максимума на силата си, която не се увеличава при увеличаване на напрежението; наситен ток. Обаче при достатъчно голямо напрежение силата на тока престава да се увеличава. Получава се ток на насищане. Физ. Х кл, 1965, 182. Постоянната стойност на тока в този интервал се нарича ток на насищане. Я. Якимов, Т, 344.

Списък на думите по буква