НАСИЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЍЩАНЕ ср. Отгл. същ. от насищам и от насищам се. Тя гледаше и нямаше насищане нейното втренчено око за природните картини и красотата на родния край. А. Каралийчев, С, 307. Въглеводородите .. са образувани .. чрез насищане с водород на свободните валенции на въглеродните вериги. Хим. VII кл, 1950, 100. Амонякът отново отива за насищане на соления разтвор. Хим. IХ кл, 1950, 9.
◊ Ток на насищане. Физ. Електрически ток, достигнал максимума на силата си, която не се увеличава при увеличаване на напрежението; наситен ток. Обаче при достатъчно голямо напрежение силата на тока престава да се увеличава. Получава се ток на насищане. Физ. Х кл, 1965, 182. Постоянната стойност на тока в този интервал се нарича ток на насищане. Я. Якимов, Т, 344.