НАСКОКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСКО̀КВАМ1, -аш, несв.; наско̀кна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал.
Само мн. и 3 л. ед. Скокваме всички или мнозина; наскачвам1. — Аз тогава минувах през Никопол, току-що бяха наскокнали власята. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 192. Сите наскокнаа да видат и наистина видеа земя. СбНУ ХIХ, 40. Викна той [сиромахът] на другарите и тие наскокнаа на часот ко вълци. СбНУ ХIХ, 58.
НАСКО̀КВАМ2, -аш, несв.; наско̀кна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. С предл. на. Наскачвам3. Зидарите, кога копали кладенец, наскокнали на херкуланский театър. Лет., 1874, 120. Еднаж, кога ся разхождаше по пясъка край Фикенвил, наскоква на едно .. животно, което лежало край морето. Й. Груев, СП (превод), 90.