НАСКЪРБИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСКЪРБЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Оскърбителен. Исус учил, че всяка наскърбителна дума е престъпление на шестата заповед, сиреч тя е убийство. Д. Манчев, НН (превод), 88-89. Обиден от доволно наскърбителното отказване,.., той [Лафонтен] употреби малкото жлъчка, която имаше, за да съчини една сатира. Ч, 1875, бр. 13, 605. — Турците в Анадол уловиле един католишки поп .. Поруганията върху християнството биле наскърбителни и безчестни. НБ, 1876, бр. 34, 134.