НАСКЪРБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСКЪРБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наскърбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам на някого скръб, тъга, мъка; натъжавам, нажалявам. — Тате, прощавай, че ще те наскърбя, но ще изляза в отделна къща! К. Петканов, БД, 12. Наскърби ме съобщението Ви, че не сте още оздравели. Ив. Вазов, ПЕМ, 57. Смрътта на покойната, както остави голяма жалост на съпруга ѝ и на другите ѝ домашни, тъй също общо наскърби и съгражданете ѝ. Дун., 1876, бр. 150, 1. — Синко Стояне, Стояне, / що ми си, синко, нажален, / нажален, още наскърбен? / Дали ти стадо чамаво? Нар. пес., СбВСтТ, 365. // Със същ. душа, сърце — правя да стане тъжен, да изпитва скръб (душата, сърцето на някого). Незаслуженият упрек дълбоко наскърби сърцето ми.
2. Причинявам на някого огорчение, обида; оскърбявам. — Ти ли, Таки Брашнаров, ще обвиняваш в безсрамие и безчестие една невинна жена! .. Вие немате право да клеветите, да наскърбявате една невинна жена. Д. Талев, ПК, 222. — Наскърби ли се от думите ми? — Истината е горчива, но не
наскърбява. К. Петканов, В, 221. Права ли беше през онази вечер, като постъпи така с него? Не го ли обиди, не наскърби ли го? Г. Райчев, ЗК, 171. Него еднаж люто осмели и наскръбили в честолюбието му. Й. Груев, СП (превод), 278. наскърбявам се, наскърбя се страд.
НАСКЪРБЯ̀ВАМ СЕ несв.; наскърбя̀ се св., непрех. 1. Ставам скръбен, тъжен; натъжавам се, нажалявам се. Много са наскърби той за приятеловото нещастие. Лет., 1876, 140. Секой чувствителен българин са наскърбява твърде много като си напомни за онова окаяно положение, в което ся намерваше нашият народ преди 50-60 години. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 253.
2. Изпитвам огорчение, обида; оскърбявам се. С този Мицо,.., сме кърмени от една дойка и поради това го имам за близък, но често съм се наскърбявал и изумявал от словата му, неразумни и безбожни. Й. Попов, БНО, 16. Капитанът вече не мислеше за срещата в хотела; представяше си как всички в къщи ще се наскърбят, защото се стягаха да отидат на планина. Н. Антонов, ВОМ, 7.
— Друга (остар. книж.) форма: наскърбля̀вам.