НАСЛАГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛА̀ГИ мн. 1. Геол. Пластове от земната кора, получени при утаяване на различни органични и неорганични вещества върху дъното на водни басейни; седименти, наслоения. В дебелите езерни наслаги на Горнотракийската низина са се образували големи залежи от лигнитни въглища в Марбас, гипс в Старозагорско и др. Геогр. VII кл, 62. Силурски наслаги има и в България. В силурските наслаги се срещат много повече полезни изкопаеми, отколкото в камбрийските. Геол. IХ кл, 146. През последната геоложка епоха,.., се е образувал под северните поли на Витоша железният чернозем, на места затлачен от чакълни и пясъчни наслаги. П. Делирадев, В, 51-52.

2. Прен. Рядко. Наслоения (във 2 знач.). Но вслушай се в собствения си език, в своята шуплеста реч, просмукана от най-различни словесни наслаги. Сегашният език отразява едно странно време. Бл. Димитрова, ПКС, 108.