НАСЛАДИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛАДЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който създава, доставя наслада, удоволствие; приятен. Те [фурмите] съставят не само насладителна, но здрава и толкоз хранителна храна, щото заменява хляба. С. Бобчев, ПОС (превод), 237. Ако по-отрано не навикнеш в трудолюбието, сетне ще го мислиш за нечто похулително и работението само тогаз ще мислиш за похвалително, когато непосредствената ти цел има нечто всуетно и насладително. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 15. Читалището ще да е за тях [читателите] място привлекателно.. Тогава вестниците и другите списания ще да са по-драги и по-насладителни от билярдите и таблите. А. Цанов, Напр., 1873, кн. 2, 13.