НАСЛАЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛАЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; насладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Доставям, създавам наслада, удоволствие на някого. Но колко са българските книжовни творения, у които има художественост, която да ни наслаждава? С. Радев, Худ., 1909, бр. 1, 11. Затваряш клепачите си, защото слънчевите отблясъци режат зениците, но пак бързаш да ги отвориш още по-широко, защото гледката е дивна и те наслаждава, както нищо досега не те е наслаждавало. Й. Вълчев, СКН, 279-280. ● В съчет. с окото (очите). Взех парите, защото са ваши грехове. С тях сте наслаждавали очите си, поганци! Ем. Станев, А, 79. Ако разкопайме дълбочините на земята, затворени вън от сичко, що може да наслаждава окото, чудеса върху чудеса ще ни последват. Ч, 1871, бр. 16, 494.

НАСЛАЖДА̀ВАМ СЕ несв.; насладя̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. на. Изпитвам наслада, удоволствие от нещо. Виденов изпи набързо кафето и след това дълго се наслаждаваше на коняка. Д. Фучеджиев, Р, 61. Ния живееше в блажено очакване да стане и тя майка, радваше се, наслаждаваше се на своята и на неговата любов, от която трябваше да се родят децата ѝ. Д. Талев, ПК, 358. Пущахме кучетата в някое пламнало от есента сечище, вардехме по пътечките и се наслаждавахме от тишината и покоя на гората. Ем. Станев, ЯГ, 33. Какво бе донесла властта на Селим хан? Нима се наслади той през тия двайсет години на един залез, на едно пролетно утро,.., без насладата да му бъде отровена от грижи и страх? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 492.

2. Само св. Обикн. мин. С предл. на или с крат. лич. местоим. в дат. Опитвам нещо, виждам какво представлява и не го желая повече. Насладих се на тишина и спокойствие, искам да живея сред хора. △ Видях какво значи напрегнат живот. Насладих му се. Сега търся спокойствие.