НАСЛАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЛА̀ЖДАМ2, -аш, несв. (остар.); насладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Наслаждавам. И скръбна да е твоята лира — тя пак ни упива, наслажда, възхищава. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 150.
2. Заслаждам, подслаждам. Със сухоежбината,.., ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. Той [поетът] издаваше сам плода на безсънните си бдения, натоварваше го от печатницата на каруца и го закарваше направо в ония благотворителни учреждения,.., които ги откупваха с хиляди екземпляри, за да облагодетелствуват и насладят с тях многотърпеливия фронт. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 17.
3. Диал. Пожелавам отново нещо, което ми е харесало; заслаждам (Н. Геров, РБЯ).
НАСЛА̀ЖДАМ СЕ несв. (остар.); насладя̀ се св., непрех. Наслаждавам се. И аз съм та [гюлова ракия] пил някога си, и аз съм са наслаждал от твоя аромат. Л. Каравелов, Съч. VII, 1. Сичките телесни членове сдумали са да въстанат срещу търбуха — не им са щяло да търпят, щото само търбухът да са наслажда в приятно спокойствие с тези удобства, които добивали сичките членове с тежка работа. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 281-282. Тако ми душата на онзи свят са наслаждала. П. Р. Славейков, БП II, 156.