НАСЛА̀НЯМ

НАСЛА̀НЯМ, -яш, несв.; наслоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Наклонявам, накланям, навеждам, свеждам; наслонявам. Павел проси Алема девойкя, / Павел проси, она шега бийе. / .. / Павел оди по Будин от мъка, / морав кожух наопако носи, / морав калпак над очи насланя. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 321. С очи наведени, с глава наслонена, той тежко пристъпва. Ил. Блъсков, ЗК, 133.

2. Опирам, облягам на нещо; наслонявам. Моор (насланя си главата на гръдите на Грима): — О, мой мили брате! Н. Бончев, Р (превод), 68. насланям се, наслоня се страд.

НАСЛА̀НЯМ СЕ несв.; наслоня̀ се св., непрех. 1. Остар. и диал. Наклонявам се, навеждам се, накланям се, свеждам се. На темела са насланя, а на керемидите са кланя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 295. Ка дойдоха на момини двори, / па се Марко на коня насланя. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 315.

2. Остар. Книж. Опирам се, позовавам се. Главните източници за опознаване със славенските народи са византийските писатели от V-ХI-й век, но онези, на които най-много са насланят по-новите историци,.., са писателите Прокопий и Йорнанд. Т. Шишков, ИБН, 10. И за потвърдение на своите мисли, насланяли са се [богомилите] на тех места в свещеното писание, дето се говори за езическите кумири и идоли. ПСп, 1873, кн. 7-8, 87. Павликиените строго порицавали сяка обредност,.. Те дохождали чак дотам, щото кръщението и евхаристията извършвали без вещество на тия тайнства, само произнасяли словата на тяхното установление. За оправдание са се насланяли на Йоан, гл. 8, 10: "Аз есм вода жива". Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60.

Списък на думите по буква