НАСЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. 1. Който е наследник, приемник на престола. Крал е предложил събору, да ся наследний принц найменуе регент. БДн, 1857, бр. 12, 47.

2. Който се предава по наследство; наследствен. В 1525 лето Алберт Бранденбургский,.., приял лютеранската вяра и още с помощта на полский крал Сигизмунда I обладал Возточна Прусия с титла на наследно герцогство да зависи от Полша. Ив. Богоров, ВГД (превод), 185.