НАСЛЕДНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЛЀДНИЧЕ
НАСЛЀДНИЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Дете наследник; малък наследник. Понякога, като гледаше наследничето си как седи на пейката в двора и си учи уроците, Саната започваше да вярва, че ще оздравее. Ем. Станев, ИК III, 138.