НАСЛЕДНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЀДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до наследник и до наследство; наследствен. Във Флоренция .. бащите често изискват от синовете си овладяването на някоя професия като условие за встъпване в наследнически права. Хр. Ковачевски, СК, 18. Той [бунтовникът Джунеид] поднесе Мураду не само да напусне защищаемия си, но дору да му го предаде, ако са закълнеше [султан Мурад], че ще му повърне наследническите владения. С. Бобчев, СОИ (превод), 53-54.