НАСЛЀДСТВО

НАСЛЀДСТВО, мн. -а (рядко), ср. 1. Само ед. Обикн. с предл. по, в, от. Осигурено по закон или завещание право на наследяване, приемане в собственост на имущество, пари и др., които е притежавал приживе някой покойник. След смъртта на тъста си Тома Тъкачев получил в наследство голяма двуетажна къща в центъра на града, която поправил и в която досега живееше със семейството си. Г. Караславов, ОХ I, 188. Лишавам от наследство. Предавам по наследство. Оставям в наследство.

2. Имущество, пари, вещи и др., които след смъртта на техния собственик стават притежание на някого, обикн. на негови най-близки родственици. Той се върна.., поправи воденицата, едничко наследство, останало от баща му, и заживя повече около нея. Елин Пелин, Съч. I, 168. Покойният иска в завещанието си, щото Асен Дъмбев да свърши медицина и да се настани за лекар в Гюмендже, само така ще получи наследството изцяло. А. Страшимиров, Съч. V, 161. Всички знаеха, че бай Гроздан отиваше да търси наследството на покойния си брат, който беше починал преди години някъде из просторните американски степи и оставил милиони, все в чисто злато. Ал. Бабек, МЕ, 10. — Той иска да остане сам от Борджиевата фамилия и да земе сам наследствата на папата. К. Величков и др., ЛБ (превод), 9.

3. Прен. Обикн. със съгл. опред. Културни придобивки (паметници, произведения и под.), дело на бележити творци, на предишни поколения или народи. Шишманов пръв изнася истината около Венелиновото ръкописно наследство,.., издирва ръкописното наследство на Неофит Рилски. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 13. Нашите театри се обърнаха и към нашето драматургическо наследство. Вазов, Страшимиров, Костов заживяха с нова сила на нашата сцена като драматурзи. Сл. Васев, Т, 1954, кн. 2, 48. Старите гърци са оставили богато и разнообразно културно наследство. Те са създали театъра и са завещали на човечеството прекрасни произведения в областта на литературата и изкуствата. Ист. V кл, 84. И до ден днешен не е разкрито пълната сила и величието на цялостното Ботево идейно и художествено наследство. В. Йосифов, Избр. тв I, 30.

4. Прен. Завареното от някого положение, състояние на нещата някъде, което обикн. се отразява, оставя отпечатък върху живота и дейността му в бъдеще. — Искам да те предупредя, че наследството ми е тежичко... Няма да говоря какво е правило предишното ръководство. Но тук има големи възможности за работа! А. Наковски, БС, 110. "Трябва да се търпи и да се работи. С такова примирение.., се залавя Пеев за деловодството на Книжовното дружество, поемайки неблагодарното наследство на Стоянов и Друмев, които напускат Браила. М. Арнаудов, БКД, 236. Всеки се сражава със наследства тежки. Тежките наследства тежко се рушат. В. Марковски, ПЗ, 459.

5. С предл. по. Установена традиция в семейството или в друго общество, изявени наследствени особености и под. Той е по наследство от баща си прислужник при тая църква. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 255. Още с постъпването си [в железниците] той, по наследство от баща си, също железничар, се записва за член на социалистическата партия. П. Спасов, ХлХ, 251. Нашите майстори [резбари] предавали това изкуство по наследство и все повече и повече го усъвършенствували. Ст. Михайлов, БС, 221.

Списък на думите по буква